Романите на Елейн Кастило (Elaine Castillo) осветяват живота на филипинската диаспора, като в центъра на историята стои работническият клас, който е постоянно в подчинено положение. Тя умело представя сложните отношения между Филипините и Съединените щати, показвайки как трудът на филипинските имигранти разкрива дългогодишни исторически връзки. В нейния втори роман "Модерация" (Moderation) главната героиня, Гирли Делмундо, произлиза от дълга линия на имигрантски медицински сестри и грижа, което обяснява нейния опит като модератор на съдържание в социална медийна корпорация.

Модерацията на съдържание е форма на грижа, при която Гирли премахва сцени на насилие и педофилия, абсорбирайки психичното натоварване от материал, който алгоритмите не могат да обработят. Нейният екип е предимно от филипинки, след като "белите хора" не успели да устоят на емоционалното бреме на работата. Кастило съчетава личните истории на героите си с историческите контексти, проследявайки произхода им през испанската и американската колонизация.

Въпреки темите на експлоатация и загубен потенциал, "Модерация" не е роман за отчаяние. Кастило отказва да задържи вниманието си върху мизерията; вместо това, чрез острия поглед на Гирли, тя изследва сложността на живота с живост и ирония. Тя акцентира на малките детайли от света на Гирли: тихата романтика и изборите, които трябва да направи, за да оцелее.

Кастило описва как е създадена корицата на книгата, която е вдъхновена от картина на Виторио Реджианини (Vittorio Reggianini). Дизайнерът Лин Бъкли (Lynn Buckley) успява да улови тънкостите между носталгичната визия за историята и тъмните реалности на съвременността. Тази двойственост е свързана с темите на романа относно историята и романтиката в контекста на технологичната индустрия.

Кастило подчертава, че романът е предимно за труда. Тя се интересува от живота на анонимните работници в технологичната индустрия, а не от техните шефове. Работата на модераторите е свързана с дългогодишни структури на експлоатация, които все още са свързани с колониалното минало. Кастило не само описва трудностите, пред които са изправени филипинските работници, но и подчертава техния принос към глобалната икономика.

Въпреки мизерията и кризите, "Модерация" носи надежда. Кастило обяснява, че не желае да пише тъжен финал. Тя вярва, че щастливите завършеци не трябва да бъдат подценявани и че те могат да бъдат също толкова значими. Гирли е представена като компетентна и отговорна фигура, противопоставяйки се на традиционните образи на жените в литературата.

Романът съчетава елементи от научна фантастика и любовна история. Кастило споделя как влиянието на Уилям Гибсън (William Gibson) и Джейн Остин (Jane Austen) се преплита в творбата ѝ. Тя изследва как технологиите могат да ни свързват и в същото време да ни експлоатират.